На 8 юли 2022 г., в централата на Централния Комитет на КПГ в Атина, се състоя среща на 4 партии: Комунистическата Партия на Гърция (КПГ), Комунистическата Партия на трудещите се на Испания, Комунистическата Партия на Мексико и Комунистическата Партия на Турция, с тема: "Засилване на работническата и народна борба срещу империалистическата война и срещу настъплението на капитала, за социализъм".

Четирите партии бяха представени на най-високо ниво. По-конкретно от: Димитрис Куцумбас, генерален секретар на Централния комитет на КПГ, Астор Гарсия, генерален секретар на Централния комитет на КП на трудещите се на Испания, Павел Бланко Кабрера, първи секретар на Централния комитет на ЦК комитет на КП на Мексико и Кемал Окуян, генерален секретар на ЦК на КП на Турция.

Делегациите на компартиите участваха също така на митинг по повод на 31-ия Антиимпериалистически лагер на Комунистическата Младеж на Гърция, в град Волос.

Прилагаме уводното изказване на Димитрис Куцумбас:

"Уважаеми другари,

Винаги се радваме когато приемаме в централата на Централния Комитет на КПГ представители на братските комунистически партии, още повече днес, след периода на пандемията, която ограничи нашите многостранни контакти. Така, ние сме много щастливи за нашата важна среща и затова че ще вземете участие в тазгодишния антиимпериалистически лагер на нашата младежка организация, на Комунистическата Младеж на Гърция.

Истина е, че нашите партии са постигнали високо ниво на сътрудничество. Заедно участваме в международните срещи на комунистическите и работнически партии, в "Международния комунистически обзор", а трите от нас и в Европейската комунистическа инициатива. Ние се борим заедно на много фронтове. Фокусираме върху проблемите на работническата класа, другите народни слоеве и върху укрепването на пролетарския интернационализъм.

Нашите партии изразиха активно своята солидарност с борбата на трудещите се и народното въстание в Казахстан в началото на тази година и след това поеха, преди няколко месеца, важната инициатива за съвместно комюнике на Комунистическите партии относно империалистическата война в Украйна, която обедини подкрепата на значителен брой комунистически партии и младежки организации. Тази ни дейност послужи като основа за днешната среща в Атина, за да обсъдим развитието на войната в Украйна, но и сериозните международни събития. Да обменим опит от борбата на нашите партии, да допринесем за развитието на съвместните действия на Комунистическите партии, за усилията за укрепване на единството и възраждането на международното комунистическо движение на революционни основи, за провеждане на нови съвместни действия през следващия период.

В тази насока ние смятаме, че можем с всички средства да дадем тласък за засилване на класовата борба, за мобилизация и подготовка на трудовите маси в борбата за събарянето на капиталистическото варварство. В края на краищата необходимостта за социализъм се очертава ясно от страданията и острите проблеми, от произходните събития пред които са изправени работническата класа, народните слоеве, младежта и жените от народен произход в нашите, но и в другите капиталистически страни.

Нашите партии осъдиха империалистическите войни в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Йемен, Мали в Африка и в толкова много други части на света, които се оказваха в "окото на циклона" на империалистическите планове. Противопоставихме се на империалистическата агресия, на опасната роля на САЩ, НАТО и ЕС и продължаваме решително по този път. Същевременно подчертаваме и последователно повдигаме опасностите които се пораждат от империалистическите съперничества, които в крайна сметка са причината за войните. Разкриваме сблъсаците между монополите, буржоазните държави и техните съюзи за суровините, за полезните изкопаеми, за търговските пътища, за геополитическите опори и за пазарните дялове.

Сегашните събития се определят от империалистическата война в Украйна между САЩ, НАТО, ЕС от една страна и Русия. Война която продължава вече около 5 месеца. Причините за нея се крият в империалистическите конкуренции, в конфронтацията на буржоазните класи. "Горивото", което доведе до тази война, започна да се трупа след контрареволюцията, капиталистическата реставрация и разпадането на Съветския Cъюз. Когато, всичко което, с героични усилия, бе създадено от съветския народ, отново се превърна в обменна стока, когато промишленните предприятия и земята, всичките средства за производство от обществената собственост отново станаха индивидуална капиталистическа собственост, попаднаха в ръцете на вътрешни и чужди експлоататори.

От този процес възниква и конфликтът в Украйна, за нейното участие в различните проекти на капиталистическа интеграция, като например появата на реакционното правителство с подкрепата на САЩ-НАТО-ЕС, което използва в тези си планове дори открити фашистки сили. Реакционни сили, които в предходния период се появиха и укрепиха, между другото да отбележим и с финансовата подкрепа и политическото влияние и на Русия. Ето защо посочваме, че предтекстът за "денацификация", изтъкван от руското ръководство, което същевременно бълва отрова за съветската власт, за Ленин и болшевиките, е преднамерен. Ние обаче знаем добре, че борбата с фашизма не може да се води последователно от онези, които крият, че фашизмът е "рожба" на капитализма и в същото време обещават да проведат ..."правилнатa декомунизация"!

Точно както е и напълно преднамерен претекстът, с който САЩ, НАТО и ЕС прокарват престъпните си планове в Украйна, уж за запазване на "свободния свят", "демокрацията", борбата с "ревизионизма" в международните отношения. По този начин те крият истинските си стремежи, стратегическите си планове за прокарване на интересите си в Евразия, преди големия конфликт с Китай за надмощие в империалистическата система. И от двете страни надделяват замислите срещу народите, за тяхната още по-дълбока експлоатация.

Изтъкването на империалистическия характер на конфликта и от двете страни е много важен въпрос за насоката на борбата на народите. Това е и един от спорните въпроси, който поражда дискусии и противопоставяне в рамките на международното комунистическо движение.

Историческият опит доказва, че комунистическите партии в условията на империалистическа война се оказват под натиск, минава под изпитание тяхната издръжливост. Затова са необходими силни теоретични и политически основи за да може една партия да продължи да отстоява своята самостоятелна дейност, да определи и отдели своята позиция от позициите на буржоазията и на империалистическите съюзи. При тези обстоятелства е фундаментално важно да не заставаме на страната на нито един от капиталистическите лагери във войната, да се борим срещу буржоазните класи, да сме на страната на народите, за извеждане на нашите страни от войната и за засилване на борбата за премахване на причините за войните, за тотално събаряне на капитализма, който ги поражда.
Следователно това е за нас правилната страна на Историята!

Партиите, които нарушават този принцип, или се самозалъгват за възможноста да бъде постигнато "мирно взаимосъществуване" в рамките на международните капиталистически съперничества, които вярват в някой си утопичен "неагресивен" империализъм или империализъм, чиято агресия уж може да бъде "укротена" чрез различни "архитектури на сигурността" в днешния така наречен "многополюсен свят", на практика – тези партии – се поставят под влиянието на една или друга управляваща буржоазна класа и в крайна сметка те стигат до положението да "подкрепят" нейните стремежи и цели. По този начин обаче те самите се обезоръжават идейно, политически и организационно, в резултат на което стават неспособни да изпълнят своята основна задача, а именно борбата срещу империалистическата война и клането на народите.

Считаме, че в настоящия период и етап е необходимо тези въпроси да бъдат изяснени от възможно по-голям брой партии, тъй като виждаме опасноста от разширение на империалистическите войни. За това смятаме, че допринасят натрупването на голяма военна мощ на натовските страните в Европа, заплахите за използване на ядрено оръжие, новите империалистически съюзи които се създават в азиатския регион, плановете изготвени на неотдавнашната среща на върха на НАТО в Мадрид и много други.

Народите вече заплащат последиците от войната, някои с живота си, а други с непосилното икономическо бреме, но също така и цената на "зеления преход", съперничествата за разпределянето на енергийните източници, последиците от тъй нареченото "премахване на зависимостта" на Европа от руския природен газ и петрол, наложените санкции, но и задаващата се "хранителна криза". Нужно е постоянно да наблюдаваме голямата картина, съвкупността от съперничества и антагонизми, които обхващат капитализма в цял свят. Нужно е непрекъснато наблюдение на събитията в Азиатско-Тихоокеанския регион, но и навсякъде където е силно изразена конкуренцията между САЩ и Китай, който е най-сериозната икономическа сила в съвременния капиталистически свят и който същевременно много бързо увеличава своята военна мощ.

Гърция, Испания и Турция са членове на НАТО. Те имат стратегически отношения със САЩ, като такива също така има и Мексико. Освен това Гърция и Испания са членки на ЕС, а Турция е нейн стратегически партньор. Нашите страни са въвлечени в империалистическата война в Украйна, като например с наличието на американски бази. Все повече и повече трудещи се осъзнават необходимостта от борба за оттегляне от тези империалистически съюзи, все по-масово участват в народните акции за закриване на американо-натовските бази, които само мир и сигурност за народите не венчаят. Също така трябва да изтъкнем, че буржоазните класи на Гърция и Турция, две държави членки на НАТО, засилват конкуренцията помежду си, създават много опасни условия за нашите два народа.

В тези условия компартиите на Гърция и Турция са взели ясна позиция относно ситуацията в региона. Противопоставяме се на всеки опит за промяна на границите и на международните договори които ги определят, борим се срещу национализма, насърчаваме приятелството на нашите народи. Ние ще направим всичко възможно отношенията между комунистите на Гърция и Турция да се задълбочават и умножават, така че тези отношения да дадът положителен отпечатък върху отношенията и на двата народа.

Същевременно обаче не можем да се абстрахираме от цялостната ситуация в международното комунистическо движение, което според нас е изправено пред дългогодишна идеологическа, политическа и организационна криза. Силното опортюнистично течение, отказало се от научния комунизъм и закономерностите на социалистическата революция и строителство, рециклира сериозни идеологически проблеми, които пречат на борбата и съвместните действия на компартиите, на тяхната идейна идентичност и единство.

Такива проблематични подходи и позиции са например тези:
- които насърчават безпредметни усилия за едно предполагаемо "хуманизиране на капитализма" и "демократизиране на империалистическите съюзи",
- които развиват погрешни, застояли и остарели възгледи за "правитесвенно сътрудничество със социалдемокрацията", за някои "нови антифашистки фронтове" като уж основно съдържание на народната борба, откъснати от стратегическата цел за борба срещу капиталистическото варварство, за "единство на левицата" и създаването на безпринципни съюзи водещи до изчезването на самостоятелността на комунистическото движение и до интегрирането на радикални социални сили в буржоазното управление и др.

Също така позиции:
- които подхождат безкласово към международните съюзи на буржоазните класи (ЕС, НАТО, БРИКС и др.),
- които не заемат ясна позиция срещу национализма и расистките възприятия срещу бежанците и мигрантите, но и срещу другите малцинства,
- които пропагандират представите за "многополюсния свят", за "законите и нормите на международното право" и разбират тези закони и норми като един надкласов продукт на мирни договорености, а не като отражение на конкретното съотношение на силите, и други подобни.

Бихме искали да се спрем малко по-подробно на някои от тях.
Вярваме, че много от тези проблеми се дължат на факта, че за съжаление много партии не са успели да адаптират стратегията си към нашето съвремие. Тоест ерата на империализма, на господството на монополите, с насока на борбата за преход от капитализма към социализъм, за разрешаване на основното противоречие на капитализма между труда и капитала, което определят и характера на съвременните революции като социалистически.

Те остават в програмите си на стари позиции, остарели от самия исторически опит. Говорят за някои неясни, междинни етапи между капитализма и социализма, които уж ще ни улеснят в преминаването към социализъм. По този начин, напълно пренебрегвайки историческия опит който ни учи, че този стратегически подход е довел само до печелене на време за реакционните, капиталистически сили за да се прегрупират и контраатакуват прогресивните, революционни сили, да подкопават работническото и комунистическо движение, водят до губене на време за самия революционен процес, на който тези партии по-същност би трябвало да служат.

Съществуват партии, които не са изяснили отношението си към буржоазните правителства, като не отхвърлят своята подкрепа или участието в тях в условията на капитализма. За съжаление, те продължават да си сътрудничат с греховната социалдемокрация, въпреки че на практика нейната роля е от отдавна доказана многократно, като политическа сила която представлява интересите на капитала, като управленец на капитализма, който се използва за подкопаването на съзнанието на работническата класа, за налагане на антиработнически и антинародни мерки, за увековечаване на експлоататорската система. Има дори и случаи на подкрепа, на сътрудничество или толерантност към буржоазни, дори националистически и шовинистични сили, които се обвиват в "мантията" на "патриотизма".

Ние сме на мнение, че много компартии в рамките на международното комунистическо движение все още не са успели колективно и задълбочено да изучават:
- историята на международното комунистическо движение, но също и собствения си исторически опит,
- причините за контрареволюционния обрат в Съветския Съюз и другите социалистически страни,
- да изведът поуки от разяждащата роля на опортюнизма,
- тежките последици от нарушаването на принципите на социалистическата революция и строителство.

За всички нас също е очевидно, че в рамките на международното комунистическо движение се развива голяма дискуция за това какво означава империализъм.

Доминира анализът, който ограничава определението на империализма само или главно до неговата реакционно-агресивна външна политика, в резултат на което като такива се определят само САЩ и най-мощните страни-членки на ЕС.
Съществуват партии, които все още смятат Китай за държава, която изгражда социализъм, против закономерностите на социалистическото строителство, но и против самата реалност, която показва че сега в Китай капиталистическите производствени отношения доминират напълно. Други партии, макар да приемат че съвременна Русия не е Съветският Съюз, се ограничават в позиция, която поставя под въпрос империалистическия характер на Русия, където обаче също съществуват силни монополи, а е и втората капиталистическа военна сила след САЩ.

По тези, но и по други въпроси, са ценни позициите на нашите партии, които могат да допринесат и помогнат, особено в рамките на "Международния комунистически обзор" и Европейската комунистическа инициатива. Разбира се, важен качествен елемент е, че тези две форми на многостранно сътрудничество на комунистическите партии декларират, че се основават na научния комунизъм. Но и в тях даже съществуват някои различни идейно-политически подходи, дори и смущения, и това е типичен пример за това, че декларациите или намеренията само не са достатъчни. Затова е необходима дискусия по същество, за да преодолеем проблемите, да поставим солидни основи и да разширим рамките на нашите действия през следващия период.

Другари,

KПГ в този период води тежка борба. У нас се провеждат масови акции срещу империалистическата война и намесата на Гърция в нея, засилват се призивите да не бъдат отправени войници и офицери извън границите на страната, да се закрият военните бази на САЩ и НАТО. Тази борба се съчетава с борбата за да не заплати народът последствията от войната и на така наречения "зелен преход", срещу поскъпването на цените и енергийната бедност, за оцеляването на народните семейства, премахването на тежките данъци, за повишаватето на народните доходи, за покриване на съвременните социални нужди и правата на работническата класа и на народните слоеве като цяло. Това е борба, неразривно свързана с процеса на формиране на социалния съюз между работническата класа и низките и средни слоеве от града и селото, с цел завоюването на работническата-народна власт.

Обнадеждаващи са резултатите идващи от различни трудови отрасли, които чрез значителни и тежки борби успяват да подпишат колективни трудови договори, както работниците в китайския монопол Cosco в пристанището на Пирея или Федерацията на строителните работници и др. Насърчаващи са и новините по работните места, където работниците реорганизират синдикатите си, укрепвайки бойните сили в тях, както ясно се случи напр. в отраслите на здравеопазването, където през предходния период трудещите се, лекари и медицински персонал, водиха героична битка с пандемията в много трудни условия поради политиката на комерсиализация и съкращение на общественото здравеопазване, провеждана от всички правителства.

За динамиката на нашата бора свидетелстват и резултатите от неотдавнашните студентски избори, на които бюлетината на "Панспудастики", поддържана от Комунистическата Младеж на Гърция и КПГ, за пръв път след 1986 г. стана отново първа сила, събаряйки от първото място студенстката бюлетина на управляващата партия "Нова Демокрация".

Както и неотдавнашната национална конференция на Общоработническия Боен Фронт (ПАМЕ), в която участваха повече от 500 първични профсъюзни организации, отраслови федерации и регионални работнически центрове от цяла Гърция, за да се засили организацията на борбата на работническата класа.

Виждаме, че вие също засилвате борбата във вашите страни и вярваме, че съвместната борба на нашите партии може да се развие на много фронтове.

Необходима е обмяната на опит в политическата дейност на партиите, в борбата в работническото и народно движение и сред младежта. Можем да засилим сътрудничеството си и усилията за революционна реорганизация на международното комунистическо движение, задълбочавайки развитието на "Международния комунистически обзор" и Европейската Комунистическа Инициатива, както и на Международната Среща на Комунистическите и Работнически Партии.

Искаме по този повод да пожелаем успех на Кубинската Комунистическа Партия в провеждането на 22-та Международната Среща на Комунистическите и Работнически Партии, която ще се проведе в Куба в края на месец октомври.
Има много въпроси, по които нашите страни могат да разширят сътрудничеството си. От голямо значение е инициативата, която предриехме четирите партии за да се издаде съвместно изявление, за да изразим несъгласието си с империалистическата война в Украйна и да повдигнем принципни въпроси, което изявление бе подписано от 42 комунистически и работнически партии и 30 комунистически младежки организации.

Но това не е достатъчно. Имаме нужда от нови инициативи и форми на дейност в тази насока. Необходимо е да продължим борбата си срещу империалистическата война, но и изцяло срещу империалистическите планове и намеса, срещу НАТО, ЕС и всякакви империалистически съюзи, по линията на излизане от тях, с власта в ръцете на народите. Необходимо е да се борим за закриването на военните бази в нашите страни и премахването на всички договори, които ги въвличат в империалистически планове.

Освен това можем да продължим и да задълбочим изучаването на проблемите на социализма изграден през 20-и век, причините за контрареволюционния обрат, да изучаваме историята на международното комунистическо движение.

В същото време е необходимо да се засили съвместната дейност на международното работническо движение и международните масови антиимпериалистически организации. Необходимо е международната солидарност да се издигне на по-високо ниво. Да се засили борбата срещу преследването на комунистите и комунистическите партии, както и нашата дейност на страната на всички народи, изправени пред империалистическа агресия, на страната на бежанците и мигрантите. Да засилим борбата за отстояване на трудовите, социалните и осигурителни права, за нуждите на трудещите се, срещу държавните репресии и работодателския терор.

Другари,

Новият етап на който се борим поставя големи изисквания и условията ни налагат да засилим идейно-политическата борба срещу буржоазните партии от всякакъв род. Позициите, насочени единствено или главно към борба с неолиберализма, водят до оправдаването на социалдемокрацията и други буржоазни сили, привърженици на държавното "регулиране на пазара". Но както либералните, така и социалдемократическите партии са партии управляващи капиталистическата експлоатация. Те са отговорни за страданията на народите, тъй като винаги, използвайки различни методи, прехвърлят тежестите на капиталистическата система върху плещите на трудещите се.

Днес се увеличават задачите на комунистите в борбата срещу опортюнизма, който изразява влиянието на буржоазната идеология и политика в работническото движение. Неговата дейност подкопава класовата борба, която е движещата сила на общественото развитие, води до разоръжаване на работническата класа, до нейното интегриране в капиталистическата система.
Капитализмът е прогнил, ражда бедност, безработица, войни, бежанци!

Експлоатацията се засилва, пропаста между постиженията на науката и техниката, възможностите на нашата епоха и преживяването на работническата класа и народните слоеве непрекъснато се разширява. Всеки ден се потвърждават необходимоста и актуалноста на социализма, на работническата власт, на обобществяването на средствата за производство, на централизираното планиране, подчертава се значението на социалния съюз на работниците и дребните собственници, антимонополната и антикапиталистическа насока на борбата.

Нашата дискусия сигурно не може да приключи на днешната ни среща. Днес ние полагаме основите за по-тясно и по-съществено сътрудничество, проучване на събитията и обмен на мнения, за развитие на общата борба и принос към каузата на преустройството на комунистическото движение.

С тези мисли искам да ви благодаря за участието ви на днешната среща за и приноса ви към нея и да ви пожелая другарски и братски много сили и здраве!

Its causes lie in imperialist competition and the confrontation between bourgeois classes. The powder keg that led to this war started storing after the counter-revolution, the capitalist restoration, and the dissolution of the USSR, when all the hard-won achievements of the Soviet people became a commodity once again; when the factories and land, all the means of production were turned from social ownership to private capitalist ownership again and ended up in the hands of domestic and foreign exploiters.

The conflict in Ukraine emerged through this process aiming to include the country in various plans of capitalist unification as well as to install a reactionary government with the support of the USA–the EU–NATO, which even utilized fascist forces in those plans, that is, reactionary forces that in the previous period emerged and were reinforced, among other things, with the financial support and the political cover of Russia as well.

That is why we underscore that the claims about denazification invoked by the Russian leadership together with the bile spewed about Soviet power, Lenin, and the Bolsheviks are rather pretextual. However, we know that the struggle against fascism cannot be waged with consistency by those who conceal the fact that fascism is a product of capitalism and at the same time promise to implement a ‘proper denazification’ in their country! Furthermore, the reasons why the USA, NATO, and the EU are promoting their criminal plans in Ukraine to allegedly safeguard the free world, ‘democracy’, the struggle against ‘revisionism’, etc. are equally pretextual. Behind all these, they hide their true pursuits and their strategic plans for the promotion of their interests in Eurasia before the major conflict with China over supremacy in the imperialist system.

The plans against the peoples and their deeper exploitation are prevailing on both sides.

The highlighting of the imperialist character of the conflict on both sides is a very important issue for the orientation of the peoples’ struggle and consists of one of the contentious issues of the debate and struggle within the ranks of the communist movement.

Historical experience has shown that when the CPs are put to the test in conditions of imperialist war, pressures are exerted, and a solid theoretical and political basis is needed for the independent activity of the CPs, in order to separate their position from bourgeois classes and imperialist alliances.

In these conditions, of great significance is the position that we do not align with one or the other capitalist camp in the war, that we clash with bourgeois classes and we are on the side of our peoples’ struggle for the disengagement of our countries from the war and the strengthening of the struggle to eradicate the causes of war, overall for the overthrow of capitalism that gives rise to it.

That, therefore, is the right side of history!

Parties violating this principle or still fantasizing a ‘peaceful cooperation’ in the framework of the international capitalist competition through a utopian ‘non-aggressive’ imperialism or an imperialism whose aggression would supposedly be tamed through various ‘security architectures’ in today’s so-called multipolar world, are in practice dragged behind the pretexts used by one or another ruling bourgeois class and eventually only support its pursuits. In this way, they are ideologically–politically and organizationally disarmed and, thus, cannot respond to the tasks of the struggle against the massacre of the peoples.

We believe that in the current era and phase, those issues must be clarified by the greatest number of parties possible since the risk of a generalization of the imperialist war is real.

This is suggested by the mobilization of large military forces of NATO countries in Europe, the threats of nuclear weapons, the new imperialist unions in the region of Asia, the plans drawn up during the recent NATO Summit in Madrid, etc.

The peoples are already paying the price for the war, either with their blood or the unbearable economic burden, the so-called green transition, the competition over the division of the pie of the energy resources, the situation formed by the course of Europe to wind down dependence on Russian natural gas and oil, the sanctions, and the rampant food crisis.

There is need to systematically monitor the bigger picture, the entirety of competition permeating capitalism all over the world, the developments in the Asia – Pacific region and, in general, wherever the competition between the USA with China —the greatest economic power of the contemporary capitalist world that is increasing its military power— is strongly manifested.

Greece, Spain, and Turkey are NATO member states. They maintain strategic relations with the USA, as does Mexico.

Moreover, Greece and Spain are EU member states and Turkey is a strategic partner of the EU. Our countries have been involved in the imperialist war in Ukraine, for example, through the US bases. More and more workers realize the necessity to struggle for disengagement and participate in popular demonstrations for the closure of US–NATO bases, which far from guarantee peace and security for the peoples.

We must say that the bourgeois classes of Greece and Turkey, two NATO member states, are intensifying their competition and pose serious risks for our peoples. In these conditions, the KKE and TKP have taken a stand on the developments in our region, have opposed any attempt to change the borders and the treaties that define them, struggle against nationalism, and promote friendship between our peoples. We will do our best to deepen and increase the relations between the communists of Greece and Turkey and for these relations to provide a positive imprint on the relations between the two peoples.

At the same time, we cannot be abstracted from the overall situation of the international communist movement, which we have assessed that is facing a chronic ideological, political, and organizational crisis. The powerful opportunist current, which has abandoned scientific communism and the scientific laws of socialist revolution and construction, recycles serious ideological issues that hinder the struggle and the joint action of the CPs, and the ideological identity and unity of the ICM.

Such problematic approaches are, for example, the ones that:

• Promote the vain attempt to supposedly ‘humanize capitalism’ and ‘democratize imperialist unions’.
• Develop erroneous, unfounded, and outdated views about:

- A ‘governmental cooperation with social democracy’;

- ‘New anti-fascist fronts’ as a basic element of the popular movement, detached from their strategic link with the essence of capitalist barbarism;

- ‘The unity of the left’ with coalitions of heterogeneous forces, the eradication of the independence of the communist movement, the effort to co-opt radical forces into bourgeois management, etc.

Furthermore, views that:

• Approach the international alliances of the bourgeois classes (the EU, NATO, BRICS, etc.) in a non-class manner.
• Do not take a clear stance as regards nationalism and racist perceptions developed against refugees and immigrants, as well as other minorities.
• Promote notions about a ‘multipolar world’, the ‘laws and rules of international law’ and understand those laws and rules as a supra-class product of peaceful settlements rather than as a reflection of a specific correlation of forces, etc.

We would like to elaborate on some of the above approaches.

We believe that many of these problems are due to the fact that, unfortunately, several Parties could not adjust their strategy to our era —the era of imperialism, that is, the domination of the monopolies— and the direction of the struggle for the passage from capitalism to socialism, for the resolution of the basic contradiction between capital and labour corroborating the character of the revolution as socialist. Their programmes still include some old and outdated positions, as proven by historical experience itself. These positions concern vague, intermediate stages between capitalism and socialism which would supposedly facilitate the transition to socialism, entirely ignoring the historical experience which teaches us that this strategic approach only led the reactionary, capitalist forces to win time to regroup and attack the progressive, revolutionary forces and also to corrode the labour and communist movements. Thus, it ultimately led to the loss of time for the revolutionary process itself that those Parties supposedly served.

Some Parties have not clarified their stance towards bourgeois governments, rejecting to support or participate in them in the framework of capitalism. Unfortunately, they continue to collaborate with the sinful social democracy, when in practice it has repeatedly confirmed its role as a political force representing the interest of the capital, as a manager of capitalism that is used to gain control of the workers’-peoples’ consciousness, impose anti-labour and anti-popular measures, and perpetuate the exploitative system. We also witness cases of support for, collaboration with or tolerance towards bourgeois and even nationalist and chauvinist forces hiding behind the cloak of patriotism.

We believe that many Communist Parties in the International Communist Movement have not yet managed to collectively study:

- The history of the International Communist Movement and their own historical experience;

- The causes of the overthrow of socialism in the Soviet Union and the other socialist countries;

- They could not draw conclusions about the corrosive work of opportunism;

- The heavy consequences of the violation of the principles of socialist revolution and construction.

It is also evident to all of us that a considerable debate is being held within the communist movement, a struggle is being waged over what imperialism is. The prevailing analysis is the one that only or mostly limits imperialism to its reactionary–aggressive foreign policy, resulting in its identification principally with the USA and the most powerful EU member states.

Some Parties still consider China as a state building socialism, against the scientific laws of socialist construction and reality itself, which shows that capitalist relations of production now prevail entirely in China. Other Parties, while accepting that Russia is not the Soviet Union, are entrapped in positions disputing the imperialist character of Russia, which is supported by powerful monopolies and is the second capitalist military power in the world following the USA.

The stance of our Parties regarding the above and other issues is valuable. Our Parties can help, particularly in the framework of the ICR and the ECI.

Of course, an important qualitative element is that those two forms of multilateral cooperation of CPs (the ICR and ECI) proclaim that they are based on the world view of scientific communism; however, there can be several different ideological–political approaches, even confusion, which is a characteristic example that declarations or intentions alone are not enough. A more substantial discussion is therefore needed to overcome problems, lay a more solid foundation, and enrich our framework of struggle and activity in the coming period.

Comrades,

The KKE is currently waging tough battles. Mass demonstrations are taking place in our country against imperialist war and Greece’s involvement. The demands for all soldiers and military officers to return home from missions outside our borders and for the closure of the US–NATO military bases are growing stronger.

This struggle is combined with the struggle so that the people do not pay the consequences of the war and the so-called green transition; the struggle against high prices and energy poverty; the struggle for the survival of the popular family, the abolition of heavy taxes, the strengthening of the income of popular families, the contemporary social needs and rights of the working class and the popular strata overall.

These are struggles that are inextricably linked with the course of forging the social alliance between the working class and small-medium urban and rural strata, with the cause of workers’-people’s power.

We receive messages of hope from sectors where the workers, through crucial and tough struggles, managed to sign Collective Labour Agreements, such as the workers of the COSCO monopoly in the Port of Piraeus and the Federation of Construction Workers.

There are also encouraging signals in workplaces where the workers are regrouping their trade unions and strengthening the militant forces as distinctly happened in the case of the health sector, where, during the previous period, the workers waged a heroic struggle to tackle the pandemic, in unacceptable conditions, due to the policy of commercialization and shrinking of Public Health pursued by all governments.

There is also a dynamic in the recent university students’ elections, where the list of ‘Panspoudastiki’ supported by the KKE and KNE took first place for the first time after 1986, as well as in the recent National Congress of the All Workers’ Militant Front (PAME), in which more than 500 trade unions, federations, and Labour Centres across the country took part, aiming to strengthen the organization of the struggle of the working class in our country.

We see that your struggle is strengthening in your countries as well and we believe that the joint struggle of our Parties can develop on many fronts. It is necessary to exchange experience from the political activity of the Parties and the struggle in the workers’–people’s movement and the youth.

We can reinforce our cooperation to step up the effort for the revolutionary regroupment of the international communist movement, utilizing the steps taken in the ICR, the ECI, and the IMCWPs.

We take this opportunity to wish every success to the CP of Cuba, which has undertaken to host the 22^nd IMCWP in late October.

There are a lot of issues on which our Parties can expand their cooperation.

The initiative taken by our Parties —the CP of Greece, the CP of Mexico, the CP of the Workers of Spain, and the CP of Turkey— to issue a Joint Statement signed by 42 Communist and Workers Parties and 30 Communist Youth Organizations, to express our opposition to imperialist war and raise matters of principle, is of particular importance.

However, this is not enough. New initiatives and forms of activity are needed in this direction to continue our work against imperialist war, imperialist plans, wars and interventions overall; against NATO and the EU; against all kinds of imperialist alliances and with a line of disengagement from them, with the people in power; for the closure of military bases in our countries and the cancelling of all agreements entangling them in imperialist plans.

Furthermore, we can further deepen our study on issues of socialism built in the 20^th century, the causes of its overthrow, and the history of the international communist movement.

At the same time, we need to strengthen our joint action in the international labour movement and the mass international anti-imperialist organizations.

We also need to strengthen internationalist solidarity, as regards both the struggle against persecutions of communists and communist parties and the activity on the side of peoples facing imperialist aggression, on the side of refugees and immigrants.

We need to strengthen the struggle for labour and social security rights, for the workers’ needs, against state oppression and intimidation by the employers.

Comrades,

The new phase in which we are struggling is very demanding. These conditions require the escalation of the ideological–political struggle with all sorts of bourgeois parties.

Positions focusing only or mainly on the struggle against neo-liberalism lead to the acquittal of social democracy and the other bourgeois forces advocating the “market regulation” by the state. Both liberal and social democratic parties manage capitalist exploitation and are responsible for the sufferings of the peoples, perhaps in different ways but always shifting the burdens of the system to the workers.

Today, the communists’ tasks regarding the struggle against opportunism, which expresses the influence of the bourgeois ideology and policy on the labour movement, are increasing. Its action undermines the class struggle, which is the driving force of social development, and leads to the disarmament of the working class and its co-optation in the capitalist system.

Capitalism has decayed; it gives rise to poverty, unemployment, wars, and refugees! Exploitation is intensifying, the gap between, on the one hand, the scientific and technological achievements and the potential of our era and, on the other hand, the life of the working class and the popular strata, is constantly widening. The necessity and timeliness of socialism, workers’ power, the socialization of the means of production, and central planning are confirmed. The importance of the social alliance and the anti-monopoly and anti-capitalist direction of the struggle is highlighted on a daily basis.

Our discussion will not end here. Today we are laying the foundation for closer and more substantial cooperation, a study of the developments, and an exchange of opinions for the development of the joint struggle and the contribution to the regroupment of the communist movement.

With these thoughts, I would like to thank you for your participation and contribution to today’s meeting of our four Parties and to comradely and fraternally wish you strength and health!”