Реч на Димитрис Куцумбас, Генерален секретар на Централния комитет на КПГ,

на интернационалистическото мероприятие по случай 108-ата годишнина

от Великата октомврийска социалистическа революция

Атина, 22.11.2025 г.

Приятели, Другарки и Другари,

С боен оптимизъм, с увереност в неизчерпаемите сили на работническата класа, на народите от целия свят, ние почитаме тази вечер 108-ата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция.

Почитаме днес това събитие със световноисторическо значение, което промени хода на цялото човечество. Постави трайно своя подпис в началото на 20-ти век и определи началото на края на капиталистическото варварство, на експлоататорските системи, на възхода на новото общество, на социализма-комунизма.

С твърдата вяра, че Земята в крайна сметка ще стане, от край до край, червена приветстваме другарите от делегациите на комунистическите и работническите партии от Алжир, Аржентина, Австрия, Венецуела, Франция, Германия, Дания, САЩ, Ирландия, Испания, Италия, Казахстан, Мексико, Холандия, Украйна, Пакистан, Палестина, Парагвай, Русия, Швеция, Турция, Финландия, с които сме заедно тази вечер.

35 години след контрареволюционните обрати в Съветския съюз и страните от Източна Европа, въпреки празненствата на временните победители по онова време, въпреки арогантните им прокламации за „края на историята“, реалността вече е ясна:

Идеите на Октомври, идеите, които разтърсиха света, остават безсмъртни и въпреки изключително негативното съотношение на силите, продължават да очароват милиони хора по цял свят днес и ще очароват още повече утре.

Ще се погрижим и ние за това, продължавайки и засилвайки инициативата на Kомунистическата Младеж на Гърция, началото на която беше поставено през миналата седмицата с големия антиимпериалистически поход почитайки студентското въстание в Техническия Университет на Атина през 1973 г., но и годишнината от основаването на нашата партият и завършва с днешното ни събитие.

Нашите противници леят тонове мастило, приемат редица реакционни закони, оформят учебните програми, финансират културни продукции, опитват се по всякакъв начин да очернят комунистическите идеи, неисторически да отъждествяват комунизма с фашизма, да дескредитират Октомврийската революция, представяйки я било като „преврат“, било като уж остаряла и неактуална.

Виждаме това да се случва често в САЩ, в страните от ЕС и НАТО, но се случва и в капиталистическа Русия, където тази година бяха забранени митингите и комунистите, които искаха да отбележат годишнината, бяха арестувани.

Защото тези идеи днес са по-актуални от всякога и се потвърждават все повече и повече ежедневно.

Защото расте ежедневно разстоянието между възможностите, които съществуват днес за всеобхватното покриване на народните нужди, и нивото на което те в крайна сметка са покрити.

Защото всеки ден безизходиците и противоречията на тази система, която е основана на безкрайното преследване на печалбата, която води до експлоатация, до кризи, войни и бежанци, стават все по-очевидни.

Защото в крайна сметка идеите на Октомври представляват истината и справедливостта.

За КПГ Октомврийската революция не е исторически музеен експонат. Тя е жива и ни учи, наред с опита от последвалото я социалистическо строителство, за правилното и грешките, за възхитителните завоевания, но и за отклоненията, довели до курса на контрареволюция.

Тя ни учи, че работническата класа е единствената истински революционна класа в днешния експлоататорски строй, защото тя е класата, която със своя труд произвежда всички блага и богатства, които капиталистите си присвояват, и следователно тя е единствената класа, която, когато вземе властта в своите ръце, може да доведе производствените отношения в съотношение с настоящото ниво и развитие на производителните сили, с огромното обобществяване на труда, което съществува.

Отваряме идеологически фронт и борба с погрешни възгледи, които изглеждат уж като иновативни, но в същност са много стари, които говорят за „края на работническата класа“, за нейното заместване от технологията, от изкуственния интелект.

Всички тези прекрасни постижения са творения на човешкия труд и създават условията за да живеем много по-добре днес, с намаляване на работното време, стига печалбата на капиталиста да бъде премахната. В ръцете на капитала обаче те се превръщат в инструменти на още по-голяма експлоатация, репресии и пълно подчинение на труда на капитала.

Освен това, капиталистите знаят по-добре от всеки друг, че печалбите им идват само от експлоатацията на работната сила, поради което налагат на правителствата си да приемат закони като този за 13-часов работен ден, който правителството на Нова демокрация прие наскоро у нас, базиран на антиработническите директиви на ЕС.

Октомврийската революция ни учи за необходимостта от съществуването на здрав революционен авангард, на Комунистическата партия, за да бъде свалено окончателно буржоазното варварство.

Само комунистическата партия, която истински почита името си и изпълнява своята роля, е способна да ръководи народните сили, да ги поведе в най-решителната борба срещу капитализма.

Формулирането на революционна стратегия от всяка комунистическа партия в своята страна, както и да бъде тя възприета от международното комунистическо движение, това е основното условие за постигането на един истински победоносен курс.

За да бъдат победени схващанията, които се разпространяват основно от многогреховната социалдемокрация и които твърдят, че ерата на революциите е отминала, че единственият начин за подобряване на живота на работническата класа е чрез реформи, с възстановяване на т. нар. „върховенство на закона“ и създаване на „социална държава“, за „демократичния капитализъм“, както наскоро чухме у нас от бивши поддръжници на т. нар. демократичен „социализъм“.

Въпреки това, опитът на народите е неоспорим и ни показва, че капитализмът, независимо от това колко разхубавителни прилагателни му дават неговите апологети, си остава системата на експлоатацията, неравенството и несправедливоста, остава си диктатура на обществнното малцинство, на капиталистите, над обществнното мнозинство. Той показва, че враждебната буржоазна държава се реформира само към по-лошото, без никога да променя или изглажда класовия си характер.

Ето защо единственото разрешение е нейното сваляне, нейното смазване, както пише Ленин, замяната ѝ с една коренно различна държава, една коренно различна власт, власта на работническата класа. 

Приятели, Другарки и Другари,

Октомврийската революция беше едно събитие, което реално разтърси света както никое друго в историята. Тя доказа, че теорията може да се приложи на практика, че работническата класа може да извърши своя пробив в небесата и да победи.

Това беше наистина събитие от световен мащаб, което доведе до създаването на комунистическите партии в много страни по света - както и нашата партия, която тази година отбеляза своята 107-а годишнина - доведе до създаването на Комунистическия Интернационал.

Нашата партия, в колективните си разработки, оцени негативните последици от процеса на преобладаване в международното комунистическо движение на стратегически разработки, които се дистанцираха от победоносната стратегия на болшевиките, и който за съжаление доведе до саморазпускането на Комунистическия Интернационал.

При днешните обстоятелства, КПГ счита задачата за възстановяване на международното комунистическо движение за наложителна, но това трябва да се направи въз основа на определени, необходими предпоставки:

Това, че наша водеща теория е марксизмът-ленинизмът и пролетарският интернационализъм и ние непрекъснато я развиваме и обновяваме, базирайки се на новите обстоятелства.

Че е неуспорима необходимостта и актуалноста на социализма, необходимостта от революция чийто социалистически характер не зависи от текущото съотношение на силите.

Че, както показа опитът от Октомври, няма място за каквото и да е сътрудничество и съюзи с буржоазията или някои от нейните части, в името на защитата на буржоазната демокрация или уж за изолирането на някои „военнолюбиви“ или фашистки сили.

Днес виждаме много ярко как буржоазията и нейната власт във всяка една страна подкопава и потиска правата на трудещите се, завоеванията им, подготвя нови войни  сключвайки своите уж „мирни договори“.

Това се случва под ръководството на всякакъв вид правителства, от „крайнодесния“ Тръмп в САЩ, от „центриста“ Макрон във Франция, от „лейбъристите“ във Великобритания и, разбира се, от коалицията между социалдемократите и християндемократите в Германия.

Критичен въпрос са и закономерностите на социалистическото строителство, които революционният авангард трябва добре да познава. От тази гледна точка, ние посочваме като катастрофални теорията и практиката на т.н. „социалиъз с пазар“, приложението на които които с математическа точност укрепват силите на контрареволюционния поврат. Така, вместо победа на комунизма, имаме възврат към капитализма, както се случи през 1991 г. с разпадането на СССР и Комунистическата партия, а по-късно и в Китай, дори даже със запазването на името Китайска народна република и Китайска комунистическа партия.

Другарки и Другари,

През 2026 г. се навършват 70 години от 20-ия конгрес на КПСС, който беше повратна точка в този път към контрареволюцията, която в крайна сметка избухна с окончателното разпадане на СССР и КПСС и идването на власт на новите капиталистически сили.

Това, което определя контрареволюцията обаче, е възстановяването и стабилизацията на капиталистическите производствени отношения, а не специфичните форми и начина, по които това може да бъде направено. На други места това може да се стане постепенно, като се запазва властта на Комунистическата партия и се представя – или дори искрено да се вярва от някои – като временно тактическо решение.

Осъзнаването на този въпрос е от голямо значение, не само теоретически за бъдещето, но и за днес, за тези които правят неисторически, антинаучни сравнения...

И казваме неисторически сравнения, защото те кръщават настоящия конфликт между САЩ и Китай за първенство в международната империалистическа система, като конфликт между капитализма и социализма..., призовавайки в крайна сметка работническата класа да избере към коя империалистическа колесница ще се прикрепи и водещи я по този начин към поражения, към нови разочарования, евентуално дори към пропуснати възможности.

Приятели, Другарки и Другари,

Капитализмът в началото на 21-ви век, в своя империалистически стадий, доминира на световно ниво. Всеки ден имаме едно ново събитие, което подчертава голямото изостряне на антагонизмите между империалистите...

Наблюдаваме изострянето на сериозните конфликти относно подялбата на пазарите, за контрола върху източниците на богатство, за коридорите за пренос на енергия и стоки, за геополитическия контрол и повишаването на статуса и позицията на всяка страна в нейния регион и в по-широк план.

Това наблюдаваме и в нашата страна, която по инициатива на гръцкото правителство и със съгласието на другите евроатлантически партии се превръща във врата за американския втечнен природен газ и ключов инструмент за забрана на конкурентния руски природен газ.

Ясно заявяваме, че тези споразумения няма да са в полза на народа, а само в полза на транспортните и енергийните монополи, които ще заграбят енергийното богатство на страната.

Същевременно, превръщането на Гърция в енергиен, транспортен и военен възел не само не я защитава, но я поставя в „окото на един ураган“ от търговски, геополитически, военни противопоставяния и войни, които се засилват в международен план между евроатлантическия и евразийския блок. Нека да си спомним, че такива възли и центрове в миналото бяха Украйна, Сирия, Либия и други страни, и всички виждаме какви трагедии преживяват техните народи днес.

Всички тези събития, сформирането на нови съюзи и блокове, които водят до създаването на оси и контраоси, увеличават рисковете от военни конфликти, не само локално, но и регионално, с опасност за генерализиране на империалистическа война.

В същото време се увеличава и възможността за настъпване на глобална капиталистическа криза поради огромното свръхнатрупване на капитали... Перспектива, която засилва оценката ни за по-нататъшна ескалация на империалистическата война и евентуалното откриване на нови фронтове през следващите години, в Арктика, на американския континент, но също и в Южнокитайското море и другаде.

Искаме и от тази трибуна, за да осъдим новата ескалация на империалистическата агресия на правителството на САЩ срещу Венецуела, под претекста за противопоставяне на наркокартелите. КПГ категорично осъжда всеки план за въоръжена интервенция във Венецуела и изразява своята солидарност с работническата класа и нейния народ, които единственно имат правото да определят настоящето и бъдещето на родината си. Изразяваме солидарността си с Комунистическата партия на Венецуела, която в трудни условия на преследвания се бори за защитата на интересите на работниците и народа.

Следователно въпросът който се поставя пред нас е каква трябва да бъде позицията на международното комунистическо движение относно тези развития днес и относно това, което предстои утре...

Ленин определя войната като продължение на политиката на капиталистическите държави с насилствени средства, като продължение на експлоатацията от предишния, относително „мирен“ период.

Днес не можем да имаме никакво съмнение относно претекстите на буржоазните класи, на империалистите и тахната пропаганда, за уж „защита на родината“ или на „свободата“ и „закона“, с които те се опитват да прикрият империалистическия характер на войната.

Единствената им “родина” са печалбите им. Единствената „свобода“, която те признават, е свободата им да ограбват и експлоатират народите.

„Справедливи войни“ могат да съществуват само от гледната настоящето и бъдещето точка на работническата класа, когато тя организирано и се бори срещу всяко потисничество, до пълното и освобождение от капиталистическо робство.

Следователно, международното комунистическо движение трябва да оформи своята собствена борбена линия за всяка страна и континент, но и в международен план, за свалянето на империалистическото варварство, което носи войни или “мир с пистолетa насочен към слепоочието” на народите. Решаващо е да постигнем съществуването на самостоятелна и отчетлива организация и дейност на работническата класа, която да не се поддава на никакъв вид “общонационална” военна агитация и на национализма.

С други думи, работническата класа и народът не трябва да приемат в никакъв случай това, което гръцкият министър на отбраната поиска наскоро, а именно работниците да се подготвят да приемат ковчези, завръщащи се от полетата на империалистическите конфликти, покрити с гръцки знамена или със знамето на ЕС, и да бъдат едновременно доволни и горди за това!!!

Да не се подведе народът от различните пацифистки призиви за „мир“ чрез уж една „нова архитектура на сигурност“, за един „многополюсен свят“ и други такива.

Истинският мир за народите означава, че излизането от войната трябва да бъде съчетано с борбата за излизане от варварството на капиталистическата система. И разбира се, трябва да е ясно, че комунистите никога не се дистанцират и не изоставят народа, дори в условията на война, независимо от нейното развитие, както и тя да се води.

Болшевиките не са водили военна стачка, те са се озовавали в окопите на Първата световна война редом с руските работници и селяни, сражавали са се заедно с тях, водили са ги и заедно са постигнали свалянето на системата която поражда войните.

Приятели, Другарки и Другари,

Оценяваме, че сегашната ситуация, освен несигурността и опасностите за народите, същевременно създава и по-добри условия за поставяне под съмнение на господстващата политика като цяло, на самата „достоверност“ и „стабилност“ на буржоазната политическа система. Обективно това може да създаде условия за пораждане на големи масови движения, възможности дори за въстания, възможности за създаване на революционни условия в някои отделни страни или в групи от страни.

Способността на една Комунистическа партия да играе решаваща роля в такива критични обстоятелства се определя до голяма степен от предишната и подготовката, от настоящите битки които водим днес. Следователно, действайки в условията на нереволюционна ситуация, ние трябва да се готвим за утрешния ден още от днес. И това се отнася както до нашата стратегическа програмна готовност, така и до текущата ни политика и действията ни в съвременните условия.

Критичен въпрос е съчетаването на революционната програма на партията с ежедневната революционна дейност, във всички области, във всяко звено на ръководителската ни работа.

Това е въпросът, който поставяме в центъра на нашите обсъждания пред 22-рия конгрес на КПГ, който ще се проведе на 29-31 януари 2026 г., с лозунга „КПГ силна, стабилна във всяко изпитание, готова за зова на Историята, за Социализма“.

Защото знаем, че бъдещето, за което мечтаем, ще дойде!

И искаме да можем да откликнем, да бъдем достойни за другарите ни, които са се борили преди нас! Да откликнем на осъществяването на нашите велики цели.

Защото нашата епоха е епохата на прехода от капитализма към социализма.

Епохата на свалянето на капитализма започна през октомври 1917 г. Там ледът беше разчупен, пътят беше начертан, започна епохата на социалистическите революции.

Ето защо ние не се прегъваме, не отстъпваме. Докато не изпълним тази си историческа задача!

ДА ЖИВЕЕ ПРОЛЕАТАРСКИЯТ ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ!

ДА ЖИВЕЕ ВЕЛИКАТА ОКТОМВРИЙСКА СПЕЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ!